ЍНФРАЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до инфрачервените лъчи, който използва такива лъчи. Терминът „радиоелектроника“ е комплексно понятие. То включва в себе си радиосвръзка, инфрачервена, ултравиолетова и полупроводникова техника. НА, 1959, бр. 3439, 2. С помощта на три такива спътника леко и удобно ще се води телевизионното предаване по цялата земя. Ако облачността попречи, ще се наложи зрителната връзка да се превключи на инфрачервена оптика – за инфрачервените лъчи не са пречка никакви облаци и никакви мъгли. И. Спасова, ЧК (превод), 80–81.
◊ Инфрачервени лъчи. Физ. Невидимо електромагнитно лъчение, чиито лъчи заемат спектралната област между червения край на видимия спектър и късовълновата част на спектъра на радиовълните и чийто основен източник са нагретите тела; инфралъчи. Нощ. Параходът напуска пристанището. Отникъде не идва светлина, но той уверено лавира. Не се опасява от сблъскване. И това е едно от възможните приложения на телевизията, която използува инфрачервените лъчи. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. В птицефермата бяха инсталирани специални електролампи, които облъчват целия под и храната на птиците. Инфрачервените лъчи действуват благотворно върху тях, както и слънчевите лъчи. ВН, 1960, бр. 2687, 1.