ИНФУЗÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Само в съчет.: Инфузорна пръст. Спец. Лека, пореста финозърнеста скала, образувана главно от скелетни останки на кремъчни водорасли, използвана в строителството и др.; кизелгур, диатомит. Количеството на силиция е значително по-голямо в някои нисши водорасли. След измирането им на дъната на моретата се образуват големи залежи от силициев двуокис, известни под името инфузорна пръст. Хим. VIII кл, 1965, 80. Към тях [кремъчните скали] се отнася кизелгур, или инфузорна пръст. Тя е лека, порьозна, обикновено белезникава или тъмносиво оцветена. Има широко приложение като изолационно средство. Ст. Бошев и др., ГГ, 47. Най-често употребяваните в керамиката разновидности на кварца са млечният кварц, инфузорната пръст, трепелът и обикновеният речен пясък. В. Пеев, МК, 91. За избистряне на течности често се употребяват някои природни гели като инфузорна пръст, глина и пр. Хим. VII кл, 1950, 59.