ИНХАЛА̀ЦИЯ ж. Мед. Вдишване на пари, газове и лекарства във вид на прах с лечебна цел. Етеричното масло е много добро средство за инхалации при възпаление на гърлото, прегракнал глас и гнойни възпаления на сливиците. А. Бойчинов, ПХ, 37. Чрез специални инструменти за инхалации на болните се дава стрептомицин. Те го вдишват по лекарско предписание. ВН, 1953, бр. 285, 4. После си направи инхалация с лайкучка и когато мислех, че ще легне и ще заспи, тя измъкна няколко бурканчета, пълни с най-различни кремове. ВН, 1959, бр. 2498, 4. Лекувам се с инхалации.

– От фр. inhalation или нем. Inhalation.


Източник: Речник на българския език (онлайн)