ИНХИБЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. За вещество – забавям протичането на дадена реакция. Получените по синтетичен или биосинтетичен начин нуклеозиди и нуклеотиди също инхибират ефективно биосинтезата на нуклеинови киселини. Вселена 69, 237. инхибирам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)