ИНХИБЍРАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от инхибирам и от инхибирам се. Определете типа инхибиране в зависимост от характера на кинетичната крива, получена в присъствие на инхибитора ибупрофен. Д. Иванова и др., ЗПУБХ, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)