ИНЦИДЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Който става рядко, несистемно, случайно; епизодичен. Тук не дадохме място на някои публицистични и критични статии и бележки на Б. Ш., вече печатани някъде или оставени в ръкопис. Това се наложи преди всичко поради факта, че някои от тях носят твърде временен и инцидентен характер. Б. Шивачев, Съч. I, 184. Трябва да се прави разлика между граничещата с алкохолизъм и никотинизъм злоупотреба с алкохола и тютюна и периодичното, инцидентно вземане на тези отрови. М. Василев и др., ВБ, 19.
2. Мат. Който означава отношение на пресичане между точка и права или равнина.