ИНЦИДЀНТНО. Книж. Нареч. от инцидентен (в 1 знач.); случайно, непредвидено. Известна искра от вяра в човека, в борческите му възможности запалва съзнанието на автора в разказа „На котва“. Главният герой тук е интелигент. Но покрай него, макар инцидентно, се споменава и друг герой. Г. Цанев, СИБЛ, 262. – Умее, песоглавецът му, дяволски умее! И знае точно кога да се намъкне инцидентно или служебно при началството. Тарас, СГ, 121. Имената на Ибсен, Гогол, Шилер, Молиер, които рядко се споменават, са инцидентно попаднали и в театралния афиш. Ст. Грудев, АБ, 58.