ИНЦИДЀНТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Книж. Случайност, непредвиденост, необоснованост. Трябва да се държи сметка за възможната инцидентност при някои постъпки на индивида, когато се характеризира неговото поведение.
2. Мат. Геометричен принцип, означаващ съотношенията „лежи на“, „минава през“ между точка и права, точка и равнина. Критерий за инцидентност на точка и равнина е: една точка лежи в дадена равнина, ако лежи върху права от равнината. Дескр. геом. XI кл, 39.