ИНША̀ ж. Остар. Книж. Книга с образци за писане на съчинения, писма и под.; писмовник. Иншите (турските писмовници), които служат като водители за обучение в съчинението и писмото, не са наредени по улеснителна някоя система. С. Попов и др., ТБП, 3. Той усещаше, още от начало, някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията, под друга с „иншата“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.
– Тур. inşa ‘съчинение’.