ИПОДЯ̀КОН м. Църк. 1. Духовен сан в църковната йерархия, който е по-нисш от дякон; поддякон. Не може да бъдат извършвани св. Тайнства без Тайнството Свещенство, при което последователно мирянинът, решил да стане свещенослужител, навлиза в тази йерархия – четец, иподякон и след това свещенослужителските степени – дякон, свещеник, епископ. Зл. Златев, КП [еа]. В продължение на седем години (между 885 – 893 г.) в Охридската школа се изучили около 3500 души. Мнозина от тях Климент определил за духовно звание и поставял из техните среди „четци, иподякони, дякони и свещеници“. Д. Ангелов, ОБН, 276. Тези произведения, които вече скъсват с една традиция, са дамаскините, наречени така по името на солунския гръцки проповедник иподякон Дамаскин Студит, който е съставил в XVI в. сборник от слова, написани на гръцки народен език. Преведени на български народен език, тези слова се преписвали и разпространявали у нас с особена ревност. М. Арнаудов, ЖТИ І [еа].
2. Лице с такъв духовен сан; поддякон.
– От гр. ὑποδιάκονος.