ИПОТЀКА ж. 1. Юрид. Вещно право на кредитор върху определен недвижим имот на длъжник, в случай че той не издължи даден му заем своевременно. Баща му някога остави ред, който бе продължил и Младен – да дава заеми срещу ипотека. Д. Немиров, Др, 150. В случая ипотеката може да бъде вписана от самия съд или най-малко от „Погасителната каса“ по силата на изпълнителен лист. Пл, 1934, бр. 1556, 2.
2. Кредит, заем, получен срещу залагане на недвижим имот. Ей го например тоя Фильо Андонов от Сърнено... Турлака казва, че имал ипотека върху двеста хектара от земята си. А. Гуляшки, ЗР, 27. И той беше наумил, още щом се запролети, да намери пари, с лихва ли, с някоя ипотека ли, но да намери, за да уреди поне тая работа. Г. Караславов, Тат., 242. За да остави за децата си жилище без задължения, той внесе всичките пари, получени от юбилея, за погасяване на ипотеката си, но щом си разчисти сметките с банката, една бомба разруши до основите неговия скромен дом. А. Каралийчев, С, 250. – Той с тая мелница това гони. Да измъкне целия капитал от ръцете ни и да го вложи в мелницата. Де под форма на ипотека, ако парите не стигат, де с туй-онуй. Ем. Станев, ИК I и II, 207.
◊ Правя (направям / направя) ипотека. Юрид. Залагам имот срещу кредит, заем; ипотекирам. – Ще припишем чифлика на негово име – ей тъй, за форма само, а той ще направи ипотека. Там, в Швейцария, дават пари с малка лихва. Като сключим този заем, ще се разплатим и ще ни останат пари да си поуредим работите и да се замогнем. Й. Йовков, ЧКГ, 231.
– От гр. ὑποθήκη ‘залог’.