ИПОТЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Юрид. Който се отнася до ипотека. – Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество и съм внесъл досега три хиляди и осемстотин лева! – заявява гордо Буби, проникнат от величавото съзнание за тоя свой благороден стремеж към ипотечната собственост. Св. Минков, РТК, 104. Всички почти къщи са поправени с ипотечни заеми и нещастните дребни домопритежатели плащат тежки и сложни лихви. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 407. Банки за заимание под залог на неподвижен имот (къщи, ниви, лозя и пр.), или другояче наречени ипотечни банки, посредствуват измежду тия, които канят със заем, и между ония, които търсят пари назаем под залог на неподвижен имот. Лет., 1874, 215. Ипотечен кредит.