ИПОХОНДРЍК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който страда от ипохондрия; хипохондрик. – Господин Морев! – драматично извика Барутчиев. – Моят брат е туберкулозен ипохондрик... един завистлив човек... една зла мумия... чудовище! Д. Димов, Т, 123–124. Тоя отпуснат, ленив ипохондрик вечно се оплакваше от нещо. М. Марчевски, П, 282.