ИПОХÒНДРИЯ ж. 1. Мед. Психично разстройство, което се изразява в прекомерен страх за здравето и в склонност към самоприписване на болести; хипохондрия. Да имаше поне по още три-четири залъка, всичко щеше да бъде по-иначе. А тъй, сътрапезниците стоят като коне над празни ясли и меланхолията им, кажи-речи, се превръща в ипохондрия. Св. Минков, РТК, 142. Тая вода изцелява от корен свете болести, каквото и да им е имято, и най-паче ипохондрията, безсилието, неплодородието, спазмите на стомаха и др. ЦВ, 1861, бр. 42, 4. Има хора, които се мислят сякога болнави, те си мислят, че страдат от гърди, стомах, от дроб. Тези хора имат ипохондрия и болестта им е въображаема. Ч, 1872, бр. 23, 1089.
2. Мрачна безнадеждност, угнетеност и потиснатост на духа. А аз, да ти се изповядам, безпокоях се вътрешно, като те гледах тъй оклюхнал – от фтизис или сериозна ипохондрия!... Любов? Плюй! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 154. Отчаянието на Лора бързо се превръща в ипохондрия: „Уморена съм... Нищо не искам. Нищо не очаквам“. М. Кремен, РЯ, 605. Той страда и душевно поради гнева или ипохондрията на баща си, тъй нетърпелив да види сина си оздравял и завършил науките си. М. Арнаудов, Г, 9.
– От гр. ὑποχόνδριον.