ИПРЍТ м. Хим. Бойно отровно вещество във вид на тъмна маслена течност с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изриване по кожата и общо отравяне на организма. Химични дразнители, както и бойни отровни вещества, като фосген, иприт, люизит и др., могат да предизвикат остър бронхит. М. Василев и др., ВБ, 51. Сухата хлорна вар, а също така и кашата и емулсията се използуват за дегазация на територия, здания, заразени с капковидни отровни вещества от типа на иприта. Н. Иванов и др., ГО, 143. Особеността на действието на иприта се състои в това, че признаците на поражение се проявяват след няколко часа. Н. Иванов и др., ГО, 112.
– От собств. – Друга (остар.) форма: иперѝт.