ИРАДЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. У нас през османското владичество – писмена заповед, разпореждане на върховната власт (обикн. на султана). Новата държава намери, че по едно султанско ираде от старо време селски мери и пасбища, щом се покрият с гора, стават държавно владение. А. Страшимиров, ЕД, 74. Новосъздадената българска екзархия е закупила със средствата на българския народ и държава в разни времена недвижими имоти в Цариград. Имотите са били купувани въз основа на турски държавни актове – фермани и ирадета, в които е било пояснявано, че се купуват за определени църковни, респ. хуманни, цели. РД, 1950, бр. 174, 2.
– От араб. през тур. irade.