ИРА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Иран и до иранец; персийски. Още при Екатерина II русите почнали да проникват в Задкавказието. Тук те срещнали силен отпор от страна на иранския шах. Ист. X кл, 82. Видяхме ирански миниатюри – резба от слонова кост. А. Каралийчев, С, 47. Иранското правителство е решило да ограничи сътрудничеството си с Международната агенция по атомна енергия. Нов., 2007, бр. 72 [еа].
◊ Ирански езици. Езикозн. Клон от индоевропейското езиково семейство, който се дели на западноирански, включващ персийски, таджикски, кюрдски, белуджки, и източноирански, включващ афгански, осетински, множество памирски диалекти. Между съвременните ирански езици ще посочим: афгански (в Афганистан), балучийски (или белуджийски) в Белуджистан, памирските диалекти, осетински (в Среден Кавказ) и таджикски. Ив. Дуриданов, ЕТ, 14.