ИРАЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. 1. Философско направление, което отрича възможностите на разума, мисленето в познавателния процес, като поставя в основата на познанието непосредственото съзерцание, интуицията, инстинктите, чувството и др. Противоп. рационализъм. Съществува серия от философски дилеми, които се възпроизвеждат в историята и са, макар и в различна степен, постоянен предмет на търсене на решения: рационализъм срещу емпиризъм; рационализъм срещу ирационализъм; анализ срещу синтез. В. Проданов, БФ [еа]. Независимо от характера на неговото виждане, всеки модернист е преди всичко индивидуалист, скъсва постепенно не само с обществото, но и с действителността. Това обяснява както ирационализма, така и алогизма на някои крайни модерни направления. Ив. Богданов, СП, 20.
2. Книж. Отношение към света и живота, което не се опира върху разума, в основата на което стоят ирационални начала. Монотонното му съществуване и успокоена семейна любов с разумните преимущества, които имат, не са в състояние да му помогнат да преодолее взривилата се в душата му стихия от чувства, въпреки че прави усилие да ѝ се противопостави. Оттук – полъхът на ирационализъм. Защото се изследват, анализират емоции, усещания, страсти, а не действия и постъпки. ФН, 1971, бр. 7, 12. Сигурен съм обаче, че не са малко хората вдясно, които имат по-дългосрочна визия с по-ясна представа. Проблемът е, че тези хора, за съжаление, заемат средни и ниски позиции в ръководствата на десните партии и не могат да влияят достатъчно върху т.нар. лидери, които са свръхдоминирани от собствените си лични амбиции, емоции и ирационализъм. Д, 2004, бр. 239 [еа].
3. Книж. Отрицание на научното логическо познание.
– От нем. Irrationalismus през рус. иррационализм.