ИРЕА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не съществува в действителност; недействителен, нереален. Противоп. реален, действителен. В този иреален свят на мъртвите се намирал и Островът на блажените. А. Орачев, ЧЮЧ, 5. Йовков раздвоява съзнанието си: той вижда с телесните си очи видимия, реалния, крайния свят, но го възвежда или извежда чрез творческа мечта и митотворческото си синтетично въображение из невидимия, безкрайния, иреалния свят. Ив. Мешеков, ЙЙ, 162.
– От лат. irrealis.