ИРЕА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от иреален. Героите на Йовков в сборника са пределно различни от множеството, девиантни, преминали крехката граница между разум и лудост, реалност и иреалност. ЕЛ, 1997, кн. 1–2 [еа].
