ИРЕДЕНТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Политическо и обществено движение в Италия през 70-те години на XIX в. и началото на XX в. за присъединяване към Италия земите с италианско население, намиращи се под австрийска и френска власт. Републиканската, радикалната партия и част от социалистите настояват за отклоняване от Тройния съюз и приятелство с Антантата, тъй като желаят да се отделят от консервативните монархии. Известна роля за съглашенофилските настроения на тези групировки играе и проблемът за австро-италианските противоречия в Адриатика и особено т.нар. „неосвободени земи“. По такъв начин иредентизмът става основен лозунг в пропагандата за завършване обединението на Италия. А. Пантев и др., ИНВ, 393.
2. Полит. Политическа доктрина, която се бори против оставянето на територии, населени с една народност, под властта на друга народност. След десетилетия на войни накрая са разрушени империите, които са управлявали Балканите. .. Страните наследнички са обладани от националната идея и предявяват искания за земите на съседите си: иредентизмът продължава да живее и почти няма граници на Балканите, които да не се оспорват. Цв. Русева, Б (превод), 146. Буквалният текст на меморандума на протестантската църква е: „да се откажем от бившите германски територии, които вече, и то завинаги, са полски; милиони поляци живеят и работят сега там и в този случай иредентизмът и националната страст представляват голяма грешка, а дори престъпление“. И. Баева, БИЕ, 153.
– От ит. irredentismo през рус. ирредентизм.