ИРЕДЕНТЍСТ м. Полит. 1. Привърженик на иредентизма (в 1 знач.). Но авторът на „Един живот“ (1892) е преди всичко човек от Триест, свободното пристанище на Хабсбургите, съперник на Венеция, което „иредентистите“ са дегизирали като италиански град. ЛИК, 2013, кн. 9, 32. За Австрия излизането на г. Криспи е отмахване на един вардач на нейните италиански граници и един бич за иредентистите, които се домогват до вземането назад на италианските провинции, завладени със сила от Австрия. БЗ, 1891, бр. 263 [еа].
2. Привърженик на иредентизма (във 2 знач.). Защото в лоялността на българина добруджанец румънската държава не бива да се съмнява: тия хора не са комитаджии, не са слепи иредентисти. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 357. Със своите речи и всекидневни нападки срещу Югославия Енвер Ходжа открито поддържа албанските иредентисти. Брат., 1983, бр. 1093 [еа].
– От ит. irredenista през фр. irrédentiste и рус. ирредентист.