ИРЕДЕНТЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който се отнася до иредентизъм (във 2 знач.) и до иредентист. Нелегалното иредентистко движение на българите в Добруджа търсело възможност да активизира връзките си с 44-те български села в Южна Бесарабия. Л. Златев, ВДРО, 185. На заседанието е изтъкнато, че от Тирана с ненамален интензитет се излъчва пропаганда с великоалбански, иредентистки и националистически цели и териториални претенции към Югославия. Брат., 1984, бр. 1157 [еа]. Изданието посочва, че Гърция и Турция вече започнали да изглаждат отношенията си и да установяват нова връзка, далеч от националистическите и иредентистки изявления от двете страни. Тр, 2013, бр. 24 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)