ЍРЕЛЕВАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е значим, съществен, релевантен за нещо; несъществен, страничен. Противоп. релевантен. Заобиколени от хиляди стимули, хората с аутизъм се затрудняват спонтанно да обработят и филтрират постъпващата информация, да разграничат релевантната от ирелевантната информация. БСП, 2007, бр. 3, 585.
2. Който не съответства на нещо, няма връзка с определен случай, въпрос. Противоп. релевантен. В случая двамата дяволи са идеален пример за противоволни, направо враждебни дарители. Тяхното отношение към героя, личните им чувства и настроения са абсолютно ирелевантни по отношение на вписването им в определените функции, които този тип персонажи трябва да изпълнят. БЕЛ, 2006, кн. 5 [ea]. Събраните данни имат значение само за решението на прокурора. Те са правно ирелевантни за съда по въпроси от съществото на делото. ЮС, 1999, кн. 2, 132.
– От нем. irrelevant.