ИРИГАЦИÒНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с иригация1; напоителен, оросителен. Ние плавахме край бреговете на Бръшляно-Тракийската низина, където българският народ съвсем неотдавна направи иригационна система, водата на която сега ще оросява Дунавската низина, някога безплодна равнина, суха и корава. РД, 1950, бр. 242, 2. Преимуществено внимание следва да се отдели и на инвестиции в селското стопанство и най-вече в областта на хидромелиорациите, тъй като иригационните съоръжения почти бяха унищожени или разпилени през последните 20 години. Д, 2008, бр. 248 [еа].

ИРИГАЦИÒНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който е свързан с иригация2. Извършване на балнеолечебни процедури – вътрешно приложение, иригационни процедури, водолечебни процедури, парни процедури, калолечебни процедури. ДВ, 2011, бр. 15 [еа]. Иригационен разтвор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)