ИРИГА̀ЦИЯ1 ж. Спец. Изкуствено напояване на безводни обработваеми площи чрез система от канали. Иригацията е развита от векове в страната. Заливните площи се засаждали с оризови разсади в успоредни прави редици съобразно с климата и ветровете, обикновено от изток на запад. Г. Костов и др., К, 130. Първите изследователи на пустинната долина предположили, че просеките са част от древно напоително съоръжение, но скоро се разбрало, че иригацията не обяснява загадката. E. Алексиев и др., ЕИЛ [еа]. Разтопените пролетни води играят голяма роля при иригация. НТМ, 1968, кн. 3 [еа].
– От лат. irrigatio през нем. Irrigation или рус. ирригация.
ИРИГАЦИЯ2 ж. Мед. Промиване на вътрешни органи със струя от вода или друга течност, обикн. с помощта на иригатор; промивка. Като разтвор за иригация повечето хирурзи използват обикновен физиологичен разтвор. Т. Пожарлиев, ЛХ, 27. Йодните води може да се пият, да се правят бани и инхалации с тях, също и иригации (стоматологични и гинекологични). П, 2018, бр. 25 [еа].
– От лат. irrigatio през нем. Irrigation или рус. ирригация.