ИРЍДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа иридий. За оцветяване на глазури се употребявали чисти метални окиси: кобалтов окис за синьо и червено, иридиев окис за сиво, уранов окис за черно и др. Н. Преславски и др., НПБ, 197. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите, иридиевите и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123.