ИРЍДИЙ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ir – сивобял тежък метал, близък по свойства до платината, но по-твърд и по-мъчно топим, използван главно за направа на различни сплави с платина. Желязото, кобалтът и никелът си приличат. Поради това те са поставени в една група. В същата група са поставени и елементите рутений, иридий и платина. Хим. V кл, 1950, 83. Тук [в осма група] са и благородните метали, или така наречените общо платинови метали: рутений, родий, паладий, осмий, иридий и платина. Те намират важно промишлено приложение. Н. Николов, М, 21.

– От лат. irridium.


Източник: Речник на българския език (онлайн)