ИРИЗА̀ЦИЯ ж. Физ. Игра на цветовете, оцветяване при някои тела, която се дължи на различни прояви на дифракция или интерференция на светлината. Гледан срещу светлината, гипсът показва цветовете на слънчевия спектър. Това свойство на минералите се нарича иризация. Геол. VIII кл, 32.
– От фр. irisation.