ЍРИС1 м. Анат. Цветната част на окото, която обкръжава зеницата. Михаил се обърна и видя до себе си набитата фигура на секретаря, черните ириси на очите, които се сливаха със зеницата. Г. Мишев, ЕП, 74. Лицето на Кара Стоян беше съвсем близо до неговото и той виждаше дори златистите жилки, които светеха в зелените му ириси. П. Константинов, ПИТ, 75. Лицето ѝ със сиви очи, по които се бяха появили бели старчески очертания на ирисите, изглеждаше ядовито, дори зло. П. Славински, ПЗ, 197.
– От гр. ἴρις ‘дъга’.
ЍРИС2 м. Пролетно цвете с лилави, бели или жълти цветове и с тесни изострени листа; перуника. Yris. Лилавите ириси в Хеврон разцъфнаха. Времето на Елисавета да роди наближаваше. И. Тачева, ЖПК [еа]. Сега е време за пресаждане на открито на лале, зюмбюл, нарцис, ирис и кокиче. Д, 2004, бр. 247, 19.
– От гр. гр. ἴρις ‘дъга’.