ЍРМОС м. Църк. Начална (първа) строфа (тропар) към всяка песен от канона, която служи за ритмо-мелодичен модел на останалите строфи (тропари) на канона. Като допява края на ирмоса, привежда се ниско, прави широк размах с ръка, прекръства се. Й. Йовков, Разк. I, 32. Аз с радост съм готов да ви науча на новия ирмос от Армодиус Папаригопуло. Ив. Вазов, СбНУ I, 62. Ирмос (съюз) е онзи стих в песните на канона, който ся туря в началото на песните и който свързва една песен с друга. З. Петров и др., ЧБ (превод), 67.
– Γρ. εἰρμός ‘връзка’.