ИРОКЀЗИ мн., ед. (рядко) ирокѐз м. Общо название на индианци от индиански племенен съюз в Северна Америка, състоящ се от пет племена. Всъщност военните действия там [в Канада] продължили, само че между враждуващите индиански племенни съюзи хурони и ирокези. Л. Мелнишки, К, 47. И всякога, когато не родяла царевицата, гладът се спущал като хищна птица над селищата на ирокезите и ацтеките. Сл. Петров, РКХО, 54. Индейците или тукашните американци ся залягат със зверинна и рибна лов. Най-главни от тях са ирокезите, които живеят разпръснато в Канада. Ив. Богоров, ВГД (превод), 295.
– От англ. Iroquois през рус. ирокези.