ИРОНИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Книж. Отнасям се с ирония, насмешка към някого или нещо, тънко подигравам, осмивам някого или нещо. Нона го погледна учудено и весело в същото време, тя познаваше тая негова черта да иронизира сам себе си, когато е принуден да отстъпи от нещо. Й. Йовков, ЧКГ, 92. Има между лауреатите и един Анатол Франс, който, като с всичките си книги иронизираше днешния свят и като смяташе, че получаването на премията е също ирония, отвърна с ирония: не се отказа от славата на лауреат, но даде премията за гладуващите деца... Кр. Белев, З, 29. Селяните посрещат с разбиране „чудачествата на рисувача“ [Майстора]. Но тези чудачества изглеждат странни и предизвикват насмешка сред кюстендилските еснафи, склонни да иронизират всичко, що излиза извън рамките на узаконените им представи за живота. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 82. – И така, изпитите свършиха – каза той с тъжна ирония, без да се разбере кого иронизира – нея или себе си. Ем. Манов, ДСР, 391. иронизирам се страд., възвр. и взаим. С една дума откри у себе си способност да се иронизира и да се наблюдава отстрани, нещо, което никога не бе допускал по-рано. И. Петров, МВ, 85. – Въпросът не е излишен и по него не трябва да се иронизира с младежко лекомислие – бавно каза Тодор и поглади прошарената си коса. X. Русев, ПС, 126.
– От фр. ironiser.