ИРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който съдържа или изразява ирония; насмешлив, подигравателен. – Какъв ти обществен деец съм аз? – прибърза Пешо да отхвърли казания за него комплимент, който дразнеше присъщата му скромност и който при това му се стори малко ироничен. Т. Влайков, Съч. III, 36. А в тънката иронична усмивка се четеше и съжаление към неговото малодушно неверие. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 78–79. А привечер Волтер е идвал да просвещава със своята иронична философия кралската фаворитка, покровителка на енциклопедистите. К. Константинов, ПЗ, 201. Тя измънка едно „извинявайте много“, чу неговото студено иронично „моля, моля“ и веднага излезе от ресторанта. М. Грубешлиева, ПП, 159.
– От фр. ironique или рус. ироничный.