ИРОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ироничен. Хаджи Ахил днес е на 66 години; очи тъмносиви, в постоянно движение и често с поглед иронически. Ив. Вазов, Съч. VI, 146. Няма да сгреша, ако кажа, че тоя похвален отзив, който давам още от първия момент за книгата на г. Бурмова, ще предизвика у мнозина ироническа усмивка. К. Величков, ПССъч. VIII, 266. – А бе защо влизаш така? Засрами момичето – каза с ироническо подмигване студентът. Ал. Константинов, БГ, 53.
– Кратко тълкование на евангелието от Матея, 1867.
ИРОНЍЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. иронически; иронично. – Нали знайте, „България мила майка“ не може без лютичко – казва иронически бай Ганю и без да чака повече, скача от стола, спуска се в кабинета, домъква дисагите си. Ал. Константинов, БГ, 45. Стамболов възрази с един злорадствен хумор на Балабанова, като го наричаше постоянно „многоучения муж“, заради което председателят му забележи: „Не говорете иронически“. С. Радев, ССБ I, 183–184. Обадиха се някои и други измежду турците, които ма питаха иронически: „Не е ли можал и без тебе да стане комитаджилъкът?“. З. Стоянов, ЗБВ III, 233.