ИРОНЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от ироничен; ирония. Като Захари Стоянов Симеон Радев е притежавал усет за хумористичното. То се намесва при оценките с тънка ироничност в сравнение с непосредния хумор на Захари Стоянов. С. Радев, ССБ I, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)