ИРÒНИЯ ж. 1. Тънка подигравка, насмешка; ироничност. – Аз, дето съм продавал кожи с кола, аз! – Продаваше, ама когато ти измряха овците от глад – отговори с убийствена ирония Козицата. Елин Пелин, Съч. II, 104. Леко свитите му вежди и отпуснатите ъгли на устата издаваха ирония към това, което четеше, или към това, което мислеше. Ем. Манов, БГ, 48. Какъв неравен противник [Бурмов] за хора като Славейкова, Каравелова, Стамболова, неподражаеми агитатори, всеки в своя род: единият с популярната си ирония, другият с престижа на своята наука, третият с френезията на своето крилато слово. С. Радев, ССБ I, 179. Някои от селяните с горчива ирония заподмятаха: – Имало е защо да седи толкова в София. Т. Влайков, Съч. III, 183. Нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта. Ив. Вазов, Съч. IV, 105–406.
2. Литер. Стилистичен похват, при който с цел насмешка, подигравателно се говори противоположното на онова, което се мисли. Хуморът, пародията, иронията принадлежат към духовно сътворените проявления на смешното и са невъзможни без творческата дейност на субекта. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 234. Никой не може да отрече, че смехът, иронията, сатирата не са били могъщо оръжие, внушително средство за борба със старото, отживялото, загниващото, неприятното и т.н. П. Пенев, Т, 1954, кн. 4, 13. Смирненски си служи с оръжието на хумора, иронията, сарказма, за да изрази своето отношение към действителността, да разобличи стария капиталистически свят. НК, 1958, бр. 39, 2.
◊ Ирония на съдбата. Книж. Непредвидено и нежелано стечение на обстоятелствата, което е настъпило обикн. след като всички изгледи са били благоприятни. Махмуд Макал беше арестуван и хвърлен в Аксарайския затвор. По ирония на съдбата или по каприз на властите беше избран затворът, който се намира в същия вилает Нигде, описан от автора в неговата книга. РД, 1950, бр. 232, 2. По жестоката ирония на съдбата тези, които с възторг слушаха неговите възвишени и патриотически проповеди, трябваше в нещастието да го прокълнат. Ив. Вазов, Съч. VII, 137. Трагическа ирония. Литер. Трагическо противоречие между това, което предполага героят, и това, което се случва. Софокловата трагедия познава зигзагообразния ход на действието, трагическата ирония, перипетията и узнаването, чрез които постига максимална въздействена сила. П. П. Славейков, А (превод) [еа].
– От лат. ironia през фр. ironie, нем. Ironie или рус. ирония. – Кратко тълкование на евангелието от Матея, 1867.