ИСИХЍЯ ж. Рел. Въображаемо единение с Бога, виждане на божествена светлина, към която се стремели последователите на исихазма. В едни исихията се изразяваше като светлина, в други – трепетен възторг и страх, сълзи и радост, за трети ставаше магия да се узнае бъдещето. Ем. Станев, А, 102. Продължителното съзерцание можело да доведе човек до положение да види божествената светлина, в което се изразявало и единението с Бога. По такъв начин човек достигал до пълно душевно спокойствие (исихия). Ист. X и XI кл, 86.
– Γρ. ἡσυχία ‘душевно спокойствие’.