ИСКАРИÒТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Грубо. Който е характерен за искариот; предателски, издайнически. Тя мина край него и му подхвърли под носа: – За нищо не те бръсна, старче изкуфяло! – Дотам ли стигнах? – питаше се той. – Чакай, ще те науча аз тебе, душо искариотска!... Г. Караславов, Избр. съч. I, 314. – Хайде да ги [калугерите] наречеме „искариотски братя“! – Не, това име принадлежи на х. Иванча, на Арнаудова, на Чорапчиева и на достойните комисари, които и до днес мътят българските умове. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 118.
◊ Юда Искариотски. Разг. Грубо. Издайник, доносник, предател (по името на Юда Искариот, който според Евангелието предал Христос на юдеите за тридесет сребърника). – Ето Доминго Алварес! – внезапно извика едно от кюретата. – Сеньорес, това е бивш монах! – Юда Искариотски! – добави другото. Д. Димов, ОД, 317.