ИСКА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. 1. Търсач. Ако тази епоха задоволява известни авантюри и искатели на приключения, как трябва и е длъжен да гледа на нея нещастният ни народ? БН, 1895, бр. 26, 2. Всяко дело / народно – частно дело е на някой / искател на безбедствено и бързо / забогатяване! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3–4, 178.
2. Кандидат, претендент. С хитрост и с ум Филип отстранил сичките други искатели на престола. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 229. Баща ѝ Еней не рачал да откаже никому от могуществените нейни искатели и я обещал на тогоз, който победи в борбата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 52.
3. Ищец. Призовава се искателя на обезщетяванията да представи подробен каталог за тях. ДЗОИ I (превод), 238.
– Рус. искатель.