ЍСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Юрид. Който се отнася до иск. Съдията погледна двамата млади хора срещу себе си, после прегледа исковата молба, прелисти делото. ВН, 1960, бр. 2668, 4. В тази статия се определя само какво трябва да съдържа едно исково прошение. БЗ, 1891, бр. 317, 3.
◊ Исково производство. Юрид. Уредено от закона производство пред съд или особена юрисдикция (държавен арбитраж, помирителна комисия по трудови дела), образувано по предявен иск, за да бъде разрешен граждански спор.