ИСКÒНИ нареч. Остар. Книж. Изконно. Тя [вярата] не само е хранила душевно и съживявала искони цели народи. Ч, 1870, бр. 1, 23. Славяни, тъй са наричаха скупщината на народите, която днес е разпръсната и разпространена току-речи по сичка Възточна Европа и в Северна Азия, в които те обитаваха искони, подир излезванието си от Индия. Пч, 1871, кн. 4, 57.