ИСКРА̀ ж. 1. Обикн. мн. Малка светеща частичка, отделяща се от огън, от тяло, което се трие ο друго тяло или е наелектризирано. Огънят в огнището весело пращеше, от време на време отскачаха искри. Елин Пелин, Съч. III, 102. Той побутна с ръжена долните главни. Клонакът отгоре запращя и запукаха искри. Ем. Коралов, ДП, 50. Отвъд пожара беше тъмна, черна стена, а отсам беше светло, по снега лъщяха червени блясъци, хвърчаха искри и черни кълба дим се носеха на юг. Й. Йовков, Ж 1945, 74. – Дайте огън! Зачаткаха кремъци и заизпускаха искри под огнивата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75. Разиграха се пак конете ту в тъмното, ту на светлото, завиха и препуснаха нагоре из улицата. Под копитата им заизхвърчаха искри. Й. Йовков, СЛ, 65. През време на бури грамадните електрически искри, светкавиците, разкъсват азотните молекули на отделни атоми, които се свързват с кислорода от въздуха. К, 1963, кн. 3, 10.
2. Прен. Само мн. Светлинни лъчи, светлини, отблясъци. Когато небосклонът се очисти, а слънцето затрептя в хиляди искри по натрупания сняг, скорецът изведнъж се реши. Вдигна се във висините и се насочи смело на юг подир другарите си. П. Бобев, ГЕ, 40. Този ден беше ясен, слънчев, блеснал в безброй искри по бялата завивка на планината. П. Бобев, ГЕ, 10. На изток се открои голяма звезда. Подмамени от нейния блясък, долу заиграха хиляди разноцветни искри. Ал. Бабек, МЕ, 171.
3. Прен. Само мн. Блясък в очите на човек, обикн. под влияние на някакво чувство. – Сам си зная – каза Димо и усмихнат, с дяволити искри в очите изгледа портретите. Й. Йовков, ПГ, 107. Никой не направи опит да му възрази, оставиха го да изплюе ядовитите си думи и закани. Слушаха го с наведени глави, избягнаха искрите на гневните му очи. К. Петканов, X, 147. В тесните маслинени очи [на жената] припламваха искри. Ст. Дичев, ЗС I, 42.
4. Прен. Най-малка или начална проява на нещо, обикн. в сферата на обществения живот. Какви бяха тия гърмежи? В безизходното му положение блесна искра надежда. Ами ако бате му Мирчо и Рубен са дошли със свои другари да го освободят? Ем. Коралов, ДП, 124. Намушканият не мърдаше. Само по слабия пулс се разбираше, че искрата на живота все още мъждука в него. ВН, 1960, бр. 2644, 4. Той нищо не говори, но наблюдателното му око вече е уловило искрите на таланта. Ст. Грудев, ББ, 43. Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин, / тоз див Светогорец – за рая негоден, / и фърляше тайно през мрака тогаз / най-първата искра в народната свяст. Ив. Вазов, Съч. I, 191.
◊ Електрическа (електрична) искра. Физ. При електрически явления – форма на електрически заряд, която се използва за възпламеняване на горивна смес в двигатели с вътрешно горене, за създаване на йонизиран въздух и др. Когато върху кондукторите се натрупа достатъчно количество товари, електроните преминават през въздуха, той се нагрява и се получава електрична искра. Физ. VІІІ кл, 1965, 23. Новите свещи на автомобила дават добра електрическа искра.
~ Завъждам / завъдя от искра огън. Диал. Забогатявам, като започвам с минимални средства. Искра божия (божа). Книж. Талант, дарба, вдъхновение и желание за работа в някаква област, обикн. в изкуството или науката. Пътят на християнството се проправя и от засилената вяра в човешкия гений, наричан „искра Божия“. Г. Бакалов, В, 49. Тез горки мисли късаха певецу / сърцето – бездна на жестоки мъки, / огреяна от божията искра. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. Казват, божа искра в мене тлее, / но знам – която ме е залюляла, / тя ще ме и долюлее. Е. Багряна, ЗМ, 75. Искри ми излизат / излязат (изскачат / изскочат) от очите. Разг. Изпитвам толкова голяма болка от ненадеен и силен удар, че виждам светли петна. Княгинята сръга баща си в ребрата с лакът: – Уф! Какъв противен великан! Татко, иди и му зашлеви една плесница, че да изскочат искри от очите му. А. Каралийчев, БНП II [еа].