ЍСКРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не крие мислите и чувствата си и ги изразява, изказва открито; откровен, чистосърдечен. Старецът беше искрен и честен в душата. Й. Йовков, Ж 1945, 192. Той откриваше като че себе си в тия очи – тъй искрен в чувствата, тъй предан, тъй несмутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Ако общинските членове са хора мъдри и искрени, тогава народът ще напредва с исполински крачки и в правия път. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 44. Искрен приятел.
2. За чувство, думи и др. – който съответства напълно на действителното, същинското настроение, преживяване, мисъл и под.; откровен, неподправен, чистосърдечен. Две-три думи казваше само той, но те биваха сърдечни и топли, искрени и правдиви. Й. Йовков, Ж 1945, 192. Коравото му сърце бе омекнало и се пълнеше с чиста искрена радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Бранков се разделяше от нея влюбен, когато тя изпитваше към него само съчувствие, приятелство, искрено уважение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 37–38. От сяко едно поетическо произведение са изисква строго подражание на действителността и искрена душевна топлота. Знан., 1875, бр. 14, 224. Искрено чувство. Искрен смях. Искрена изповед. Искрено съжаление. Искрено негодувание. Искрено състрадание. Искрена вяра. Искрено уважение.