ЍСКРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който съдържа искри; искрист, искрящ. Той перна с железния край на тоягата си натрупаните на камара главни тъй силно, че въглени захвърчаха на всички страни с искрести пламъчета. Ст. Загорчинов, ДП, 31.
