ИСКРЀЯ, -ѐеш, мин. св. искря̀х, несв., непрех. Поет. За очи, поглед – издавам блясък, обикн. под влияние на някакво чувство; блестя, сияя. Брада му настръхнала, взора му, спрян / въз нея недвижим, искрей, пламенее. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 33. Над върхове извива рог луната. / Звездите като влюбени очи искреят. Н. Ракитин, Ст II, 84.