ИСКРЍЧКА ж. Умал. от искра; искрица. Трети се бояха от пожар. Машината я „кара“ огън. Колко му е – една искричка в сухата слама. Д. Жотев, ЕР [еа]. – Ти докога ще ме преследваш? – очите ѝ го стрелнаха и в тях лумнаха хиляди светли искрички. Д. Петрунова, ЖП [еа].