ЍСКРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който произвежда електрическа искра. През м. май Попов отново демонстрира възможностите на своя уред в безжичната телеграфия. С него е приета първата в света радиограма с текст „Херц“, излъчена по морзовата азбука от искров предавател в съседно помещение. СФ, 2003, бр. 3, 39. Искрова камера. Искров генератор. Искров преобразовател.