ИСКРООБРАЗУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Образуване на искра в електрически двигател или уред. При постоянен ток за намаляване на искрообразуването се налага да се вземат допълнителни мерки. Е. Чичов, В, 11. Поради искрообразуването при действието на автоматичния прекъсвач и на регулатора на оборотите тези електродвигатели трябва да бъдат от закрит тип. Й. Венов и др., К, 79. Силното искрообразуване и обгарянето на колектора е признак на неизправност в намотките [на генератора]. В. Вълев, ЕА, 169. Свещите за двигателите с вътрешно горене трябва да са с качествено искрообразуване.