ИСКРОСТРУ̀ЕН, -ру̀йна -ру̀йно, мн. -ру̀йни, прил. Индив. Поет. Който излъчва силни отблясъци, подобни на искри; искрист, искристометен. А искам само, само да обичам, / жадувам искроструйно, светло вино. Е. Багряна, ВС, 10.
